ПОДМУШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМУ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; подму̀шкам, ‑аш, св., прех. Подмушвам. Зърнах наблизо кола от яки дървета скована. / Два чуждоземни, два едри вола я теглеха плав‑

но, / с твърди пък стъпки до тях спретна девойка вървеше: / караше с дълга тояга двете грамадни животни, / ту ги подмушкваше, ту ги поспирваше — караше сръчно. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 93. подмушквам се, подмушкам се страд. и взаим. Момите и младите жени изгаряха от срам, даваха гръб, подмушкваха се една друга. Б. Несторов, СР, 21. подмушквам си, подмушкам си възвр.