ПОДМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; подмъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подмъ̀кнат, св., прех. Диал. 1. Подпъхвам, подмушвам. Мама се намести по-добре на сдипленото чердже, .., подмъкна едина край на черджето под коляното ми, .., па продължи приказката си. Т. Влайков, Съч. II, 8.
2. Помъквам. Рада сама себе си изложила на опасност, за да избави живота на едно по-малко от нея овчарче, което бил подмъкнал вече буйнийт и стремителний порой от дола. П. Р. Славейков, ПИ, 33.
3. Подносвам1 (Н. Геров, РБЯ). подмъквам се, подмъкна се страд.
ПОДМЪ̀КВАМ СЕ несв.; подмъ̀кна се св., непрех. 1. Вмъквам се, влизам под нещо. Някъде в отсрещния ръб на плочите се извършва обратният процес — едно вбиване, едно подмъкване на плочите една под друга. По правило океанската плоча като по-тежка се подмъква под континенталната. ПЗ, 1977, кн. 2, 5. Щуката бе успяла да се подмъкне под своята жертва и всички видяха как патицата размаха крила и изчезна под водата. Ем. Станев, ПГВ, 29-30. // Минавам, провирам се под нещо. Кучето са подмъкна под портата. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1712.
2. Остар. и диал. Промъквам се незабелязано, потайно някъде. Възможно е, че в силното желание, за да ся срещне пак с тебе, подмъквало ся е и някакво си тайно желание, някаква си неизтълкувана охота .. да си отмъсти. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 66. "Пазете са, не слушайте сладките и лъстиви думи на Калипса, те ще са подмъкват в сърцето ви като зъмя под цветята". Н. Михайловски, ПТ (превод), 7.
3. Диал. Измъквам се, изхлузвам се (Н. Геров, РБЯ). Таком Бога, гиздава девойко, / нечто ти ся чизма подмъкнала, / подмъкнала на нога десница, / наведи ся чизма да потръгнеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 93.
4. Диал. Увъртам се, умилквам се около някого (Н. Геров, РБЯ).