ПОДМЯ̀ТАНЕ

ПОДМЯ̀ТАНЕ1, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от подмятам1 и от подмятам се. Плавни подмятания подеха кораба. — Ето и океанааа — осведоми Тръпо. — Мазно клати. Н. Антонов, ВОМ, 79. — Я говорете смислено, да ви отнесат мътните, че от подмятане тази вечер ми додея — разсърди се Радомир. М. Смилова, ДСВ, 60.

2. Думи, приказки и под., които някой изрича като че случайно, между другото или на шега, за да закачи, да уязви някого или да го подсети за нещо. Стреляше наслуки и съкрушен гледаше как птиците изчезват от погледа му с красив завой на трепкащите си крила. Зад гърба си чуваше шеговитите подмятания на капелмайстора. Ем. Станев, ТЦ, 37. Правех се, че не разбирам подмятанията му, грубите му намеци, че му харесвам. Д. Спространов, С, 153. — А влезли ли са царските войски в крепостта .. — попита дебелият византиец, като даваше вид, че не е разбрал подмятането на Момчила. Ст. Загорчинов, ДП, 354. — Московски ботуш не щем ний — каза поп Къна. "Московски ботуш" беше Стремски. Рангел не разбра значението на поп Къневото подмятане. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 115.

ПОДМЯ̀ТАНЕ

ПОДМЯ̀ТАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от подмятам2 и от подмятам се; подметка2. Подмятането на стърнището се извършва веднага след прибирането на реколтата. Осн. сел. стоп VIII кл, 30. Най-напред почвата се оре на дълбочина 5 см. Това оране се нарича плитко подмятане. Бтн V и VI кл (превод), 153.

Списък на думите по буква