ПО̀ДНАЧАЛНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е на подначалник или се отнася до подначалник. Когато момъкът се върна от Берлин, сам се учуди: без да забележи, бе стигнал височината на едно подначалническо кресло в министерството. О. Василев, ЖБ, 413.