ПОДНЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДНЀБЕН1, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Поет. Поднебесен. Когато се вгледаш продължително в бялата недостъпност на Попокатепетъл, поднебния вулкан край Мексико, ще откриеш облак дим. Л. Стефанова, ВМД, 5. В ушите ѝ [на Руска] започна да бучи като при буря в планина и пред нея израснаха високи скалисти върхове, планински урви и сипеи, гористи скатове, поднебни зъбери. Д. Ангелов, ЖС, 438. На север било бездна — длан равна: безкрайно поле в зелен губер със сребърни реки .. Тракия било то .. — опряна о поднебния Балкан. А. Страшимиров, А, 196. Човек, доде е жив, се лъже, / а всеки носи своя кръст в света поднебен / и гризе своя жребий като хляб насъщен. Е. Багряна, ЗМ, 91.