ПОДНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНОВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подновя като прил. 1. Който има подобрения, нови придобивки и под. и изглежда като нов, има вид на нов; обновен. Из почистеното, подновено и празнично настроено село се понесе провлечена и сладникава мелодия. Чудомир, Избр. пр, 175-176. Той [пазачът] отива много рядко в града, но го знае. Познава и цяла България. Тя израсна пред очите му със своите подновени градове, села, със своите фабрики. Вл. Полянов, ПП, 84. 50 подновени пътнически вагони ще пусне дряновският вагонен завод до края на века. Нов., 1998, бр. 167, 1. Подновени дрехи. Подновена къща.

2. Който отново е жизнен, свеж, млад; обновен. Дядо Петър пристигна засмян и подмладен. Под овехтялата сламена капела лицето му изглеждаше подновено и закачливо. С. Северняк, ОНК, 114. Сичко [наоколо] се събудило и стои весело, сичко подновено, сичко засмяно. Ил. Блъсков, КУ, 41.

3. За сила, чувства и под. — който се появява или проявява отново у някого след известен период на прекъсване. Ката пролет по печала заминаваше татко му. През есента се завръщаше. Сякаш [мама] за пръв път му приставаше, с подновена обич, като медена пита неотчекната. З. Сребров, Избр. разк., 131. Весели и с подновени сили ние оставихме щастливата Владичина ливада и продължихме пътя си нататък. Ив. Вазов, Съч. ХV, 91. Борците сепнати, отново, с подновен / бяс хвърлиха се пак: два часа на припора / вилнее лютий бой — нито един умора / не сети, бодро бе юнашкото сърце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 242.