ПОДНОВЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНОВЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Подновяване. Християните в Турция видяха подновлението, често пъти в по-остра форма, на предишните своеволия от страна на турските власти. Бълг., 1902, бр. 477, 1. Около туй място не растеше ни трева, ни цвете, и никога человек не виждаше там сладките зефири, ни подновлението на пролетните хубости. Ф. Велев, КР (превод), 48.