ПОДНОЖИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНО̀ЖИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Най-ниската и полегата част от склон на планина, хълм или друго земно възвишение като преход към равнината. Ако пък човек идваше отдолу и погледнеше от подножието към върха на могилата, щеше да му се стори, че на ръба на стръмния склон е поставен някакъв паметник. А. Дончев, СВС, 566. Цялата планина току-речи до самите си подножия към полето беше обвита с бяла снежна премяна. РН, 1910, кн. 8-9, 216. Минаваха край селца, потънали в цъфнали дървеса, край грижливо разорани ниви в подножия на хълмове, увенчани с букови и с дъбови гори. Вл. Свинтила, СЗЗ, 224. Отвъд Места .., в самото подножие на планината като че беше се събрал най-гъстият мрак на нощта. Й. Йовков, Разк. II, 66. Не усетихме кога са покачихме на рътлината, в подножието на която са намира селото Сотир. З. Стоянов, ЗБВ I, 300.

2. Долната част, основата на нещо. Скалите бяха доста високи, отвесни като стена, а в подножието им зееха тъмните отвори на големи пещери. М. Марчевски, ТС, 29. Брегът край скалите се свършва и дълбока вода лиже подножията на скалите от двете страни. Ал. Константинов, Съч. I, 102. // Стесн. Постамент, пиедестал. Два пъти взима [поп Серафим] кадилницата и кади из олтаря, два пъти прави смирени поклони пред престола и целува каменното подножие. Елин Пелин, Съч. I, 67. Три забележителни паметника украшават това място. Първият е бронзовите статуи на Минина и Пожарски, закрепени на гранитно подножие. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 133. Близо до тоя чекрък [на електрическата машина] са намира металически съсуд, който е турен на стъклено подножие. ДБ 3, 70. На мраморното подножие на идола беше изсечен тайнствен надпис. Е. Мутева, РБЦ (превод), 3.

3. Мястото пред или около долната част, основата на нещо. Неусетно бях стигнал крепостната стена и в първия миг .. се изненадах, като видях в подножието ѝ тълпа мъже. Ст. Дичев, Р, 101. Лина обаче ме поправи: шиповете не били шипове, а лъчи, и самата статуя била прочутата Статуя на свободата. В нейното подножие се тълпяха корабчета, лодки и хора. Ем. Манов, ПУ, 14-15. В подножието на стълбата имаше масичка, а до нея, върху плюшено кресло, дремеше някакъв немски фелдфебел. Д. Димов, Т, 552.

4. Само ед. Остар., сега поет. С предлог пред, в. Нозе, крака. Пред отеческото ви подножие .. сега аз не зная по кой начин трябва да отхвърля и опровергая подобни .. слухове. С. Попов и др., ТБП, 20. Една дарохранилница, единствен мой съсъд, / в подножието Божие, с наведена глава, / ще сложа в неотмений ден на праведния съд, / когато ще са лишни и молитви, и слова. Е. Багряна, ВС, 61. И ето ме, Родино, пак готов / чело да сложа в твоето подножие. Н. Лилиев, Ст 1932, 143.