ПОДОБЛАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДО̀БЛАЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Поет. Който е, намира се или се издига на голяма височина над земната повърхност, като че ли под облаците; приоблачен, поднебесен, поднебен1. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблачни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Като блестяща царица, седнала върху високия подоблачен масив на планината Каменна стража, тя [зимата] бе простряла нашироко по склонове и равнини белия си плащ. Н. Попфилипов, РЛ, 66. Аз мога в планината непристъпна / да превъзмогна всеки зъбер див / и в тишина подоблачна да чезна — / сърцето ми не ще се вледени / в студеното дихание на бездната. Ив. Пейчев, Избр. ст, 123.