ПОДОБОСТРАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОБОСТРА̀СТЕН, ‑стна, ‑стно, мн. ‑стни, прил. Остар. Книж. Угоднически, ласкателен, раболепен, сервилен. Стана ми неприятно и, навярно, се намръщих, защото Хасан веднага изпадна в подобострастно умиление и зашепна: — Бе, ефенди, ти да не си на тайна султанска служба? А. Страшимиров, А, 170. Момъкът го гледаше зачудено и отдаваше тие прекрасни хвалби на България повече на възторжения ум на един учен, залибен в предмета си, а донейде си и на подобострастния характер на някои чужденци. Ив. Вазов, ЗП, 32. — Г-н А., — се разливаше един от тях [учителите] с една до крайност подобострастна усмивка — не смея да вярвам, не съм уверен, че вий ще бъдете тъй любезни да ощастливите скромното ми жилище с вашето присъствие. Ал. Константинов, Съч. I, 265.

— От рус. подобострастный.