ПОДОЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДОЗЍРАМ, ‑аш, несв.; подозра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подозря̀л, ‑а, ‑о, мн. подозрѐли, прич. мин. страд. подозря̀н, ‑а, ‑о, мн. подозрѐни, св. 1. Прех. и непрех. Допускам нещо, досещам се за нещо, без да съм напълно уверен. Тя дори не му каза, че беше вече бременна. Подозираше от някое време насам, но сега беше сигурна. Д. Талев, И, 363. — Напуснете веднага стаята!... — Да не подозирате, че ровя в чекмеджета? — Не е ваша работа какво подозирам. Д. Димов, Т, 664. Еньо вече започваше да подозира, че разговорът за Вела не е случаен и че Андрей е дошъл да говори за нея. П. Славински, ПЗ, 278. Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше .., то Божан подозря, че той там крие парите си. Елин Пелин, Съч. III, 28. // Обикн. с отриц. Предполагам, допускам нещо. И тогава всички узнават, че девойката не е подозирала за любовта на този младеж, той никога не я е срещал, никога дума не ѝ е продумал... Т. Генов, Избр. пр, 329. Садък преведе въпроса, без да подозира, че селянинът разбираше не по-зле от него езика на военния съветник. Ст. Дичев, ЗС I, 481. Познавах стажант-архитекта отдавна, още преди той да подозира за моето съществувание. Бл. Димитрова, ПКС, 28. Ни домашните му подозряха намерението му, ни пътниците проникнаха причините на неговата навъсена замисленост и безмълвие. Ив. Вазов, Съч. IХ, 216.
2. Прех. Смятам някого виновен за нещо, без да имам достатъчни и сигурни данни; заподозирам1. Госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го и от това често произлизаха необхо‑
димите домашни скандали. Елин Пелин, Съч. IV, 195. "Кой бе предупредил Драсов, та той избяга още същата нощ, в която се получи депешата за арестуването му? .. Кого да подозре [Хасан бей]? Та всички, които бяха видели нея нощ депешата, бяха турци, аги!" Ст. Дичев, ЗС II, 676. Не съжаляваше [Драгота], че игуменът се лъже в добродетелите му, нито че братята го подозират в козни. Й. Йовков, СЛ, 32. Начович бе го подозрял, че той [Петков] предава на либералния водител канцеларските тайни. С. Радев, ССБ I, 342. подозирам се, подозра се. I. Страд. от подозирам. Горнето полско сказание, .. тъй силно е преработено от Словацки, щото едвам може да се подозира сега първоначалната му, чистонародната му основа. СбНУ II, 143. II. Взаим. от подозирам във 2 знач. Никой не знаеше как стана това, отде се роди тая завист между снахите, това недоверие между братята, което ги караше да се подозират. Елин Пелин, Съч. III, 14. подозира се, подозре се безл. Така се приключва работата около учредяването на Книжовното дружество, за да заживее то своя труден живот всред условия, които .. се оказват далеко по-неблагоприятни, отколкото е могло да се подозира в началото. М. Арнаудов, БКД, 115.