ПОДОЗРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЗРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Предположение, допускане за съществуване или проява на нещо лошо, нередно, непочтено или осъдително; съмнение. "Какво има, защо е така весела?" — мислеше си даскал Андон, като я гледаше, и нечисто подозрение клъцна като змия сърцето му. Й. Йовков, ЖС, 194. В цялата страна тя [телеграмата] произведе грамадна сензация. Подозрението, че софийската революция е фарс, съчинен от някой опозиционер, .. добиваше сега едно громко потвържение в думите на Стамболова. С. Радев, ССБ II, 21. Русия воюваше с Бонапарт и ужасът пред Бонапарта караше руските власти да гледат с подозрение всеки чужденец, който се разхождаше из руска земя. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 325. — Александър е омаян от една поганка .. Сещам .., че тя скоро ще ме замени на трона .. — Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения? Ив. Вазов, Съч. ХIII, 103. Изказаха подозрение за него, че е издал скривалището. ^● С предл. въз. Остар. — Тая вечер е обран и давен един турчин в градската градина. Има подозрение въз негова милост. Ив. Вазов, Съч. VI, 79.

2. Думи, с които се изразява такова предположение. — Тя още не е заспала, чака го [мъжа си] нащрек. Очите ѝ подпухнали от плач. Посреща го с упреци и подозрения. Бл. Димитрова, ПКС, 126.