ПОДОЗРЍТЕЛНО

ПОДОЗРЍТЕЛНО нареч. 1. С подозрение. Той обиколи с поглед трапезарията, при което очите му се спряха подозрително и враждебно върху един дребничък червенокос работник с антипатично лице. Д. Димов, ОД, 100. — Але! — провикна се Данчев и за миг ни гледа подозрително, но се успокоява от унилите ни физиономии. В. Пламенов, ПА, 10. — Вие какво сте? — попита подозрително инспектор Брезов. Р. Белчев и др., КБС, 46. Това, дето ония добри инак и почтени селяни с такова недоверие и тъй подозрително посрящат неговото желание, то именно внася смут и тревога в душата на Трайка. Т. Влайков, Съч. III, 244.

2. По начин, който буди подозрение. Продавачът .. стовари върху тезгяха няколко подозрително издути консерви "Македонска наденица със зрял боб", способни да взривят кораб със среден тонаж. Г. Друмев, СМ, 12. — Чувствата, когато са искрени, само пречат. Те замъгляват разума, правят ви подозрително пристрастен. Б. Райнов, ТП, 110. — Бройте деца! — вика тетин. — Триста седемдесет и шест лева .. — Ще стигнат — казва тетин и жилата на челото му подозрително се изду. В. Бончева, АП, 134. Моторът не работеше добре. / Започна подозрително да хърка / и... спре. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 24.

Списък на думите по буква