ПОДОКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОКА̀РВАМ¹, ‑аш, несв.; подока̀рам, ‑аш, св., прех. Разг. Докарвам² малко количество от нещо. Подокарах дръвца за зимата. подокарвам си, подокарам си възвр. Подокарахме си въглища.

ПОДОКА̀РВАМ², ‑аш, несв.; подока̀рам, ‑аш, св., прех. Разг. Докарвам³, нагласявам някого малко, в известна степен, донякъде; поиздокарвам, понагласявам. Майките .. се разтичваха да подокарат щерките си за училище. Д. Талев, ПК, 240. подокарвам се, подокарам се страд. и възвр. — Дане, ти готова ли си? .. Ей и аз се обличам... Ох, не ми остана време да се подокарам. Ст. Дичев, ЗС II, 540. Подокара се [Бонка], облече прилична рокля и седна да обуе разсъхнатите си нови обуща. Г. Райчев, ЗК, 65. Той беше се подокарал и изчистил, по намокрената му коса още личеше отде е минал гребенът. Й. Йовков, ПГ, 34-35.

ПОДОКА̀РВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подока̀рам се, ‑аш се, св., непрех. Разг. Докарвам се¹ малко, в известна степен, донякъде. Ленко не бързаше да иде на воденицата. Нямаше какво да прави там, пък искаше и да се подокара малко пред майка си заради вчерашните тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 324. Все се подокарва пред началника.