ПОДОПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОПЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който е поставен под опека, надзор или управление на някого. След първата световна война Франция и Англия си поделят колониите на победена Германия, а след Втората световна война двете части на Камерун стават подопечни територии. ВН, 1961, бр. 2601, 3. На 27 април в 0 часа и една минута 101 топовни гърмежи в град Ломе — столицата на бившата подопечна територия Того, която беше под френско управление, ще възвестят раждането на 12-та независима държава в Африка — република Того. РД, 1960, бр. 118, 4.