ПОДОРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОРА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подора̀, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Ора по малко от чужда нива, обикн. по крайщата на нивата, за да използвам чужда земя, да увелича своята нива. Всяка година редовно подораваше нивата му или, както той сам казваше, връщаше си това, което уж Андрея по-рано му бил отнел. Й. Йовков, ПК, 145. Никой не смееше върху стадо да му [на Стойко] посегне; никой не се опита нива някъде да му подоре. Ив. Кирилов, Съч. II, 18. А Петър му отговаря: / — Върни са, върни, милин тейни, / мен със тебе не щат прие, / .. / че си орал чужди ниви, / и слогове подоравал. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 81. подоравам се, подора се страд. — Що е, Маро мори, тая глъчка? / Дали ви се межди подораа, / дали ви се село запалило, / дали ви се моми ограбия? Нар. пес., СбНУ ХLV, 358.