ПОДОСТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀СТРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подостря като прил. Който е достатъчно остър, обикн. след специално острене с нож, острилка; наострен. Пред него [генерала] имаше цял куп идеално подострени моливи, макар че пишеше на машина. П. Вежинов, НБК, 200. Христо сръчно забиваше подострените колове в земята. Ст. Марков, ДБ, 382. В колибата на Караиван турците намерили торба подострени рогове. Н. Хайтов, ШГ, 120. — Както ви е известно, господин началник, живота си дадох аз, .., за да туря ред в това книговодство, .. и сега изведнъж .., някакво ондулирано Лили или Вили ще ми чопли там с червените си подострени нокти в главните книги. Д. Калфов, Избр. разк., 28. Той [Кятипинът] сложи на масичката си книжата, мастилницата, подострените си пера и сам седна там, чинно, на крайчеца на дървен, разклатен стол. Д. Талев, ПК, 724. И започваме всички с подострените си калеми,.., да пишем на таблите си. Т. Влайков, Пр. I, 213.