ПОДОЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Остар. 1. Мястото непосредствено под очите, обикн. торбичка под окото. Увисналите набръчкани

подочници на стария ходжа повлажняха, нещо застана на гърлото му и той се изви и загледа нататък към морето. П. Тодоров, И II, 25.

2. Зъб, който се намира между предните зъби (резците) и кътниците; кучешки зъб, подочен зъб. У всякой чловек ся утая .. из устата една мокрота, който ся олепя най-много по задните страни на долните резци и подочници, та прави една тригия. КН, 1873, кн. 5, 16.