ПОДОЧУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЧУ̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подочу̀я като прил. За нещо казано, изречено (дума, приказка, съобщение и под.) Kойто е чут бегло, случайно и обикн. е слух, мълва и под. Пред хората той [поп Кръстю] продължаваше да бъде предишният, .. — а вътре .. имаше непрекъснат страх: ослушване, тълкуване на всяка подочута дума, погледи към конака, дали не се задават вече. Ст. Дичев, ЗС II, 681.