ПОДОЯЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЯ̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Дете или малко животно, което още се кърми, още бозае; кърмаче, бозайниче, подайниче. Момите се препитали: / С какво че ги поканимо (момците)? / — С чиста турта йечемена / С тълсто куче подояче. Нар. пес., СбВСтТ, 61.