ПОДПАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДПА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; подпа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Предизвиквам горене на нещо; запалвам. Алекси коленичи, откъсна крайчеца на една пръчица, сложи го на земята и го подпали с клечка кибрит. Ив. Хаджимарчев, ОК, 81. Стори ми се, че и сега от комина излиза струйка дим и дори усетих особения, малко стипцив дъх на сухи лозови пръчки, с които обикновено вуйна подпалваше огъня. Ем. Робов, СбСт, 166. Представете си, че някой злосторник се промъкне и повреди някоя от машините. Или подпали горивото. А. Гуляшки, МТС, 109. — Когато видите някой ден, върху най-високия връх на Балкана да се развее нашето знаме, подпалете фитила да гръмне тоя топ. А. Каралийчев, ПС III, 167. // Рядко. Паля огън в печка, камина, пещ и под., за да се нагорещи тя и да топли; запалвам, разпалвам. Вътре в стаята слугата подпалваше пещта и навън из кюнеца излизаше на големи валма гъстък дим. Т. Влайков, РП I, 137. Всяка сутрин ще подпалвам печката, а вечер камината.
2. Паля нещо, за да изгори, да бъде унищожено чрез огън; запалвам. — Зимъс пияници начело с Графа подпалиха рогозка, метната върху покрива на склада. Бл. Димитрова, ПКС, 102. — Подпалим ли сеновалите на аскера и плевниците край ония градове, дето има конница — свършено е с нея. Ст. Дичев, ЗС II, 596. — Помниш ли? През време на въстанието хората от Средногорието сами къщите си подпалваха, да не им е мило за тях. В. Геновска, СГ, 166. Заклал бея, подпалил чифлика, а хамбарите отворил за раята. П. Константинов, ПИГ, 128-129. Тукашната полиция издири някои съзаклятници, които имале намерение те да подпалят града от четери страни. НБ, 1876, бр. 22, 88.
3. Прен. Поет. Озарявам, осветявам нещо с червена светлина, като от огън; запалвам. Свечеряваше се. Но горе, в небето, един бял облак пламна. Далечните лъчи го бяха подпалили. Ст. Станчев, НР, 83. Ослепителна светкавица блесна за миг и подпали мрачния кабинет. Д. Калфов, Избр. разк., 371. Пролетното слънце захождаше и вече не топлеше. Залезът подпали небето. Слънцето наедря над тъмния връх и се удави в собствения си пожар. М. Яворски, ХСП, 170.
4. Прен. Предизвиквам някакво силно чувство у някого (обикн. ярост, омраза, гняв, недоволство и под.); запалвам. — Писмо ще им напишеш, дядо Райчо, писмо. Ама такова горещо писмо, че искри да изкачат от него. Душите им да подпалиш. В. Геновска, СГ, 296. — Какво вършиш ти? — избухна първият секретар, като го гледаше изпод вежди .. Знаеш ли ти, че всякаква по-остра намеса от наша страна може да подпали недоволства, каквито ти не си и сънувал? А. Гуляшки, СВ, 212.
5. Прен. В съчет. със същ. бунт, война, въстание, борба и под. Ставам причина за започване на война, въстание и под.; запалвам, разпалвам. Варлаамовото име подпали борбата за възточния въпрос. Ив. Вазов, Съч. VIII, 82. подпалвам се, подпаля се I. Страд. от подпалвам. Дава се сигнал и в продължение на цял километър подпалва се гората, за да се срещнат и угасят взаимно два пожара. Хр. Смирненски, Съч. III, 150. Преди много векове ся употребявали стъклени глобуси, пълни с вода, за да ся съсредоточават зарите на слънцето, с които ся подпалвали някои вещества. ИЗ 1874-1881, 1882, 86. II. Възвр. от подпалвам в 1 и 2 знач.
ПОДПА̀ЛВАМ СЕ несв.; подпа̀ля се св., непрех. 1. Изведнъж пламвам и горя с пламъци; запалвам се. Раздухвани от силната въздушна струя, те [въглищата] веднага се подпалваха, пращяха и се превръщаха в пламък и жарава. Ст. Марков, ДБ, 489. Доколкото можех да узная, тя снощи си е мила косите в стаята си .. И тъкмо .. когато главата ѝ била цяла обгърната от сапунена пяна .. подпалва се отзад памучната ѝ пола. Д. Калфов, Избр. разк., 338. Днес случайно се подпалва от лампа зданието на Димитър Янев. БД, 1909, бр. 31, 3. А въздухът в стаята от кирливите попотени тела дотолкова чист, щото с кибрит да драснеш, ще да се подпали. З. Стоянов, ХБ, 208.
2. Прен. Рядко. Обхваща ме силно чувство на възбуда или желание да направя нещо; запалвам се. Момчето се подпали по футбола и изостави уроците.
3. Диал. Подлютявам се, олютявам се, обикн. като ям нещо люто. На всеки залък
лапаше по две огън люти чушлета — добре се подпали. Т. Харманджиев, Р, 52.
4. Разг. За торище, гюбре и под. — запарвам се и пуша. Градското сметище се подпалило от жегата.
◊ Подпалвам / подпаля някого;подпалвам / подпаля главата на някого. Разг. Трайно ставам обект на мислите и чувствата на някого, обсебвам съзнанието му. Безспорно тя е много красива госпожица и успя да подпали главите на всичкия почти ергенски свят в бомонда на нашия град. Н. Попфилипов, РЛ, 114. Подпалвам / подпаля къщата (чергата) на някого. Разг. Ставам причина, предизвиквам нещастия, беди, неприятности на дома, на семейството на някого. И сега сте обърнали къщата ни на нелегално свърталище? .. Но аз няма да ви оставя да ни подпалите къщата, да ми затриете мъжа! Още сега ще ида, дето трябва, и ще им кажа всичко. Г. Крънзов, Избр. п, 109-110. — Голямото ти момче ли? — обади се Слава. — Поболяло ли се е, какво му е? — Ох, то болест да беше, ще мине и замине .. Не зная с кого се е сдушило, кой го наклевети, че подпали къщата ни. Кл. Цачев, ГЗ, 94. — Аз — казва — ще горя с две заплати, но и твойта черга ще подпаля, отче, хубаво да знаеш! Н. Хайтов, ДР, 104. Подпалвам / подпаля петите на някого. Разг. Поставям някого в крайно тежко, затруднено положение, наказвам го, обикн. заради негово провинение. Подпалвам / подпаля фитила на някого. Предизвиквам у някого силни чувства или силно желание за нещо.