ПОДПАЛВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПАЛВА̀Ч м. 1. Мъж, който предизвиква обикн. съзнателно, нарочно подпалване, пожар и под. И това ми било кмет! Подпалвач на къщи. Не виждате ли, мари, че цялото село се е запалило и гори? К. Петканнов, МЗК, 140. Когато се стъмни съвсем, изсвири рог, пламнаха десетки факли и изведнъж кладата лумна от четирите краища — норманите бяха добри подпалвачи. А. Дончев, СВС, 655-656. Пиянството оказва пряко влияние върху престъпността; няма апаш, подпалвач, .., който да не е пияница. ПН, 1933, кн. 10, 146. — Обвиняемий, пристъпете по-близо и ни разправете .. защо запалвахте систематически почти всички столични кинотеатри, кое ви подбуди към това .. Някои се надигнаха да видят по-добре страшния подпалвач. Елин Пелин, Съч. IV, 147. — Кой го причини? Кой имаше интерес да запали стопанския двор? Питам, кой? .. — Ти, подпомогнат от Черния! Tи си подпалвачът! Ст. Марков, ДБ, 290. // Човек, който е определен да пали, да подпалва огън и под. Тогава главен беше само председателят, а негов помощник (и същевременно заемащ по съвместителство длъжностите метач, подпалвач на печката, разсилен, пазач и др.) беше всеизвестният бай Гочо. Ем. Робов, ХВ, 20. Всички овчари се разделиха на четири групи: подпалвачи, затулвачи, залепвачи и отбранители. О. Василев, УП, 25.

2. Лице, или група лица, които предизвикват война, бунт, борба и под. Ходеше най-редовно на събрания, почна да взема думата и неочаквано откри в себе си неподозиран дотогава талант да говори пламенно против подпалвачите на нова война. М. Марчевски, П, 14. Топлото майчинско чувство и възмущението от подпалвачите на нова война са породили едно измежду най-силните стихотворения в стихосбирката — "Пет звезди". Лит. ХI кл, 313.