ПОДПАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПА̀ЛКА ж. 1. Обикн. мн. Тънки и сухи съчки, трески, клончета и под., които се използват за запалване на огън, обикн. в печка, пещ, огнище. Мрачината я [гърбатата] сепна. Стана, отвори долапа, сложи подпалки в старата тенекиена печка, тръсна кибрита, но пак застана на едно място. Ив. Венков, ХКН, 58. При Барнаул гледахме от един висок бряг как Об подкопава зе‑

мята.., а горе цялата растителност е изсъхнала като подпалка, при по-силно слънце би пламнала. Й. Радичков, НД, 232.

2. Само ед. Обикн. с предл. за. Разг. Подпалване, запалване. После майката излезе от стаята и се върна с наръч тънки дръвца. Сви се до огнището и започна да чупи съчки за подпалка. Б. Несторов, СР, 16. Няма да тичаме до "Топливо" да ни дават камъни вместо въглища и по някое дръвце, колкото за подпалка. Ст. Даскалов, ЕС, 356.