ПОДПЕТАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЕТА̀Ч, мн. ‑ци, м. Диал. Обикн. мн. Стари, обикн. подпетени или с допълнително изрязани пети обувки, които се използуват като чехли за ходене по дома или по двора.

Прен. Разг. За унижаван, оскърбяван човек, който обикн. безропотно и смирено понася такова отношение към себе си. Аз не съм подпетач на никого. △ Не ставай хорски подпетач, а дръж на своето си.

◊ Вземам на подпетач. Диал. Използвам някого за нещо несвойствено за него, като по този начин проявявам подценяване, неуважение към него. Или пък ако стрина Митра иде, ще кажат [хората]: "Е, нали си е жена, все си я вземат на подпетач!" Ст. Даскалов, ЕС, 197.