ПОДПИКАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПИКА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подпика̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. 1. Пикая някъде, върху нещо, като го намокрям с урината си; напикавам, припикавам.

2. Пикая върху рана и под., с цел да я дезинфекцирам с урината си и да подпомогна заздравяването; напикавам, припикавам. подпикавам се, подпикая се страд.

ПОДПИКА̀ВАМ СЕ несв.; подпика̀я се св., непрех. Диал. 1. Изпускам се по малка нужда; напикавам се, подмокрям се, подпиквам се.

2. Диал. За рана — разлигавям се, сълзя, кървя и не заздравявам; подмокрям се (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. За сол — овлажнявам се, навлажнявам се (Н. Геров, РБЯ).