ПОДПЍРАНЕ

ПОДПЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подпирам и от подпирам се. Кога за подкарване, кога за отбрана и подпиране, винаги тя [тоягата] е била в ръцете на пастира. Н. Хайтов, ШГ, 34. — Не го [училището] бива вече — говореха селяните. — Някой ден ще ни затрупа децата. Трябва да се подпре. — Никакво подпиране не ще помогне — рече старият учител дядо Никола. — Ново да си направим. Елин Пелин, ПР, 66. Целият тунел е прокопан без подпиране. Пр, 1953, кн. 1, 44. Ето защо, .., имало е значителни подпирания — укрепителни зидове на терена, за по-правилното му подравняване и използване. Д. Цонев и др., АК, 21.

Списък на думите по буква