ПОДПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЍТВАМ, ‑аш, несв.; подпѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Питам, обикн. не направо, а по заобиколен начин, като обикн. прикривам силния си интерес, любопитство. Тя подпитваше и можа да научи и туй, което отначало не искаха да ѝ кажат. Й. Йовков, ЧКГ, 207. След някое време [Рале] стана още по-скрит и мълчалив. Отвори уста да рече уж нещо, а само подпитва, и думите си сякаш с конец ги мери. П. Тодоров, И I, 119. Отиде пак разсилният, мушил се насам-натам из градините наоколо, питал, подпит‑

вал съседи и разбрал, че Деню си е дома, но се крие в плевника. Чудомир, Избр. пр, 267.

2. Разг. Запитвам, попитвам. Запознаваше ме с какви ли не хора — и добри къркачи, и разговорливи, — за какво ли не ме подпитваха... Изобщо любопитни и "любознателни" хора. Ас. Становев, П, 54. — А, бае Стойко, какво ще кажеш? — подпита друг. Т. Влайков, Съч. III, 268. — Ами къде твоя си край ходиш ли? Как е майка ти, живо-здраво ли е... — подпитваше го тя. Ст. Марков, ДБ, 147.- Къде си, какво правиш? — подпитах аз. Др. Асенов, СВ, 142. подпитвам се, подпитам се страд., възвр. и взаим. Иван не продума вече за лекуване, гледаше я само загрижено .. Дали пък... от батювата смърт?... — подпитваше се Иван и изтръпваше от ужас. — Само това нещо да не ни сполети! — молеше се той. — По-добре е да си умре, отколкото... Г. Караславов, Тат., 195. Уж нехайно, един друг се подпитваха: — Графе, колко километра извъртя? — Гоня стоте, а ти? — Днес ги минах! Бл. Димитрова, ПКС, 283. И слушаше народът пророчество за бъдни беди — и гледаше с леден взор поличби на едни тегла. Един се друг подпитваха, но всеки свиваше рамене: та кой разбираше, какво ще стане? Н. Райнов, КЦ, 26.