ПОДПИТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЍТВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подпитвам и от подпитвам се. Застанала близо до него, тя чакаше отговора му, без да издава своята настойчивост с ново подпитване, с което би го разсърдила. Т. Харманджиев, Р, 25. — Откъде знаеш, че единственият вход на помещението е от кабинета на Еванс? — .. — Знам го със сигурност.. — Имам предвид: как си го научила? С наблюдение или с подпитване? Б. Райнов, НН, 379. Засега я спираше само едно — че хората открито ще заговорят. По подмятанията на жените, по подпитванията на някои съседи тя чувствуваше, че те всичко знаят. В. Нешков, Н, 295. Еленка са обърна и каде него. С умилен поглед, със засмяно лице, със сладки подпитвания, тя искаше да го поразчовърка, за да приказва. Ил. Блъсков, ПБ II, 35.