ПОДПЛАНИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДПЛАНЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑о, прил. 1. Който се намира в подножието, в полите на планина. Планинска област. Тя може да се раздели на две и три подобласти: високопланинска, среднопланинска и подпланинска. Пр, 1952, кн. 6, 51. В подпланинските селца Яньовец и Върбовчец земите са наклонени — само за овощни градини и лозя. Н. Тихолов, ДКД, 185. Тръгнаха [Калина и Димитър] по тихата подпланинска уличка, откъдето лесно се излиза напряко към склона, обрасъл с гъст храсталак. Т. Харманджиев, Р, 170. Климатът на този подпланински климатичен курорт [Рибарица] е много сходен с този на гр. Троян. Й. Радичков и др., ГСП, 87. Той [даскал Ботю] си намерил такава другарка, .., типична българка и прочута хубавица, каквито само в Калофер, в Копривщица и в другите подпланински местности можат да бъдат съвършенство и първо качество. З. Стоянов, ХБ, 25.

2. Геогр. В съчет. със зона, област — едно от трите подразделения на планинската област — който се намира в подножието на планина и има височина до 800 м. над морското равнище. На юг от черноземите в Сев. България — в цялата хълмиста и подпланинска зона — докъм 700-800 м. надморска височина в Стара планина са разпростра‑

нени сивите горски почви. Осн. сел. стоп. VIII кл, 18.