ПОДПЛА̀ХА

ПОДПЛА̀ХА ж. Остар. и диал. Уплаха, уплах. Вървиш полека, сит си и за нищо не мислиш. Един заек изскача, изправя се с вирнати уши и хуква. Неволен звук на подплаха се изтръгва из гърлото ти, поемаш дълбоко дъх и тръгваш леко развълнуван. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 65. С едно хладнокръвие той, като че искаше да покаже, че сички тия заплашвания бяха подплаха за него. Лат., 1885, кн. 9, 10.

Списък на думите по буква