ПОДПЛА̀ШЕН

ПОДПЛА̀ШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човек или животно — който е обхванат внезапно от силен страх, уплаха; изплашен, уплашен. Само на поляните чувах екота и подплашена птица пляскаше с криле. А. Дончев, ВР, 196. Една сутрин пред Божилкехайовите порти спря подплашено овчарче. Д. Яръмов, БП, 94. Зайчетата тичаха по пътеките и подплашени сърни бягаха по поляните. Елин Пелин, ЯБ, 39. Войниците, като видяха труповете на началниците си, изпаднаха в паника и побягнаха боси, разсъблечени, подплашени до смърт. К. Ламбрев, СП, 329.

2. Който изразява, показва силен страх; изплашен, уплашен. Иванчо имаше продълговато лице, малки, подплашени очи. На туй отгоре беше и обременен с много селски предразсъдъци. К. Калчев, ДНГ, 100. Щом чу стъпките ни, то се обърна сепнато и като ни видя, огледа се с черни подплашени очи и затича към къщите. Л. Александрова, ИЕЩ, 53. — Чувай, Пано, утре заран съм в града. Там ще си довършим приказката .. Гостът си отива. Ние се прибираме, вечеряме, без да говорим. Лукан се върти наоколо с подплашено лице. К. Константинов, СЧЗ, 183-184. Бонка, .., чу, че някой я извика отдире и както ѝ се стори за миг — с несигурен, подплашен глас. Ил. Волен, МДС, 79.

Като подплашен заек; като подплашено животно, гледам, говоря и др. Разг. Уплашено, стреснато (гледам). — Джонко беше! Ей ми Бога! — прекръсти се Дойно от страх. — А ти отде го виде, ха? .. — Гледай го, говори като подплашен заек. А. Страшимиров, ЕД, 43. — Кажете добре дошъл на чича си де, какво гледате като подплашени зайци! — подкани ги Найдю. Децата се усмихнаха, но не пристъпиха. Г. Караславов, СИ, 175. Свещеникът се опомни, съвзе се. — Ставай, Найдене, да вървим! .. Ала Найден опря крака: — Не! Не! Не! — викаше той и се дърпаше, като подплашено животно, откъсна се от ръцете му и похлупи пак лице на стола. Г. Райчев, ЗК, 129-130.

Списък на думите по буква