ПОДПОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. 1. Таен, скрит; подмолен. Оженил се за Мария, вдовицата на Константин Тиха, той се озовава в борба с подполните вражди на противниците си и скоро изгубва престола и избягва из България. Ив. Вазов, РИ, 59.

2. Който е таен, скрит от властта; нелегален, конспиративен. Той [Херлаков] иде сам да насърчава подполните борби, като казва.. вие имате право да си изберете свои делегати, щом сте болшинство. Г. Георгиев, Избр. пр, 291.

◊ Подполни камъни. Остар. Книж. Скрити, неочаквани и обикн. непредвидени пречки за осъществяване на нещо. Войните, които погребаха много надежди и илюзии,

поставиха нови подполни камъни на тази красива инициатива. П. Делирадев, В, 277.

— От рус. подпольний.