ПО̀ДПОЛКОВНИК

ПО̀ДПОЛКОВНИК, мн. ‑ци, м. В българската и някои други армии и в полицията — офицерски чин в различните родове войски без флота, с една степен по-висок от майор и по-нисък от полковник. Той беше облечен в униформа на подполковник. П. Славински, ПЩ, 118. Накрая бе решено началник-щабът да телеграфира на подполковник Николаев в Пловдив княжеска заповед — всички румелийски дружини да тръгнат за Сливница. В. Геновска, СГ, 369. — Отстранете се, господин подполковник! С какво право се бъркате на нашите разпореждания? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 194. По случай откриването на курса [за стражари] столичният градоначалник г. зап. подполковник Кънчов държал една реч, с дословния текст, на която разполагаме сега. Бълг., 1902, бр. 456, 4. Частите да се явят на парада, съгласно дадените указания от столичния военен комендант подполковник Пенчев. РД, 1950, бр. 120, 3.

2. Лице с такъв чин. Председателят на съда, тантурест подполковник, призова обвиняемия. Д. Ангелов, ЖС, 147. Един подполковник от щаба на 3-а армия разпредели писателите към различни войскови части. А. Каралийчев, ПГ, 153. Подполковникът, бивш началник на гарнизона, вървеше напред, капитанът му даде път при вратата. Ем. Станев, ИК I и II, 109. Кръстевич вдигна лице, мълчаливо се взря в очите на подполковника. В. Геновска, СГ, 307.

Списък на думите по буква