ПОДПО̀РА

ПОДПО̀РА ж. 1. Място или предмет, част от предмет и под., на което нещо се подпира, крепи, придържа и което му служи за основа отдолу или встрани; опора. Рашко се изкашли, .. и застана зад една от дъбовите подпори на лозницата. К. Петканов, ЗлЗ, 91. На Гана Лалева платих ли за подпора на зида ѝ? Д. Немиров, В, 29-30. Стъпи върху камъка, а тоягата да ти е подпора. △ Това цвете има нужда от подпора, толкова израсна. △ Тази лавица има само една подпора и затова се е изкривила от тежеста на книгите. Обр. И бай Илия се чувствуваше някак по-спокоен и възгордян, защото с идването на сина му в къщи, като че домът им добиваше по-здрава подпора. Кр. Григоров, Н, 6. — Редеят старите подпори на царщината, Войдане — каза царят с въздишка, ..- едни загинали, други повалени от бурята. М. Смилова, ДСВ, 190.

2. Спец. Част от съоръжение (прът, греда, колона и под.), която носи на себе си тежестта на други части — таван, покрив, мост и др. или им служи за основа, като ги подпира, крепи, придържа, обикн. отдолу или отстрани. Индже Григор беше приготвил железни подпори за стрехите, вити като лозници. П. Константинов, ПИГ, 145. В последно време са правени успешни опити със стоманобетонни подпори (кухи и плътни), които заместват дървените подпори в капиталните и някои други изработки с дълъг срок на използуване. Х. Попйорданов и др., ПИ, 121. Стълбовете се подпират и осигуряват срещу странично действуващи сили с една или две наклонени греди, наречени подпори или макази. Вл. Брънеков и др., СД, 84. През най-тясното място бе прехвърлен голям железен мост, който имаше и здрави циментови подпори, стъпили на дъното. Ив. Остриков, ОП, 32. До Радуил застигаме още много извозвачи, тежко натоварили шейните с трупи за бичене, стълбове за далекопроводите, подпори за мините, греди за строежите .. истински поток. Н. Хайтов, ПП, 57. Повечето кръстовидни църкви от същото време имат вградени подкуполни подпори. Ст. Михайлов, БС, 102. Специална подпора крепи плота на машината. △ Скрити подпори държат статуята над водата на шадравана.

3. Прен. Остар. и диал. Морална или материална поддръжка, помощ, съдействие оказвани на някого; подкрепа, опора. Беден студент, изгубил подпората на ония, на които се уповаваше, той бе изпил до дъно чашата на униженията и на теглилата и не виждаше изход. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 34. Не стига, дето ми взе всичко, ами и детето ми искаш да вземеш .. Значи да остана сам на улицата без подпора, без утеха? Д. Немиров, В, 66. Големанов: — Пък ако искаш да знаеш, и из съм роднина с шефа. Горилков: — Нима? Големанов: — Да, но аз си мълча. Не търся подпора в роднинството. Ст. Л. Костов, Г, 31. С една дума- мислеше тя — науката дава по-яка подпора на човека, макар и сиромах да е. Кр. Григоров, ТГ, 21.

4. Остар. Физ. Опорна точка. Всяко твърдо, неогъваемо тяло, което под действие на приложени към него сили може да се върти около своята подпора, се нарича лост. Физ. VII кл, 24. Великият древен математик и физик Архимед обещаваше да преобърне земното кълбо, само ако се намери подпора за лоста, с който да подпре земната твърд. Т. Генов, Избр. пр, 172.

Списък на думите по буква