ПОДПОЧВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПО̀ЧВА ж. Спец. Слой от земната кора, който се намира непосредствено под почвата и в който се разполагат подпочвените води. Просмуканата в почвата и в подпочвата валежна вода чрез извори излиза наново на повърхността на земята и дава начало на реки. Геогр. V кл, 46. При разположение на лозята и овощните градини трябва да се проучат основно релефът, почвата, подпочвата, височината на подпочвените води и др. М. Мичев и др., З, 99. Растенията в субтропичния пояс са се приспособили към продължителната суша. Дългите им корени проникват в подпочвата и ги снабдяват с влага. Геогр. VI кл, 30. Ние вече знаем [за земята], че горният и по-тъмният пласт е собствено орна земя или почва; а онзи, който са намира под него, са нарича, подпочва (мъртвица). Ступ., 1875, бр. 3, 20.