ПОДПРАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПРА̀ВКА ж. 1. Растение (обикн. част от растение — семена, цветове, листа, корени), което се добавя (сурово, изсушено или преработено) към храни, напитки и под. с цел да подобри техните вкусови и хранителни качества, аромат и под. Баба Кета само готви в гърнето боб с разни треви и подправки. Т. Харманджиев, КЕД, 184. Европейците са започнали да приемат в големи количаства пикантни подправки. Л. Петров и др., БНК, 90. — Приготвила съм ти за обяд овнешко шпиковано — продължаваше тя. — С индийски подправки. Ти нали обичаш малко лютичко? П. Вежинов, НБК, 38. Независимо че не е нашенска подправка, бахарът се използва отдавна в националната ни кухня под влияние на някои източни национални кухни. Л. Петров и др., БНК, 94. Подправките малко се използуват в лечебното хранене, тъй като дразнят лигавицата на стомаха и червата. Л. Митов и др., ВБ, 497. Магданозът и джодженът са най-честите подправки в българската кухня. // Продукт или вещество, което в сурово или преработено състояние се използва с такава цел. Оцетната киселина намира широко и разнообразно приложение в практиката. Под форма на оцет тя се употребява за подправка в готварството и за консервиране на зеленчуци. Хим. Х кл, 1965, 67. Солта е необходима подправка в ястия и супи.

2. Книж. Нещо, което е преправено, преиначено, фалшифицирано по начин, че да се възприеме за истинското, оригиналното; имитация. Учеше [Ленски] още, че "изкуството е подражание, имитация (подправка) на природата". Ст. Грудев, АБ, 40. Епическото произведение повече от лирическото може да се приведе към образци, да се облече в клиширани образи .. така може да се предава и култивира, макар че е подправка на епическо творчество. Б. Ангелов, ЛС, 31. Измамата все търси красота / в подправките, и техните закони / възвежда тя в канони / на съвършенството. О, слепота! К. Христов, В, 32.

3. Подправяне, фалшифициране, имитиране. Никакви подправки на парични знаци, .., никаква подправка на документи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 63.