ПОДПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; подпра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя, изработвам или променям нещо или негова част така, че да прилича, да наподобява на нещо друго, обикн. с цел измама; преправям, фалшифицирам. За имот, за пари, за богатство Гаравала лъжеше, подправяше полици, продаваше ниви и къщи за дългове. С. Северняк, ИРЕ, 31. Започнахме да се подготвяме за бягане .. Влязох във връзка с един от надзирателите и го склоних да открадне от сандъка на главния четири лични карти, .. Сменихме портретчетата, подправихме печатите. Ем. Манов, ПЯ, 152. Кражбите не спираха. Алекси подправяше документите и всяка вечер го канеше в кръчмата, канеше го понякога и в къщи. Й. Стоянов, ПД, 85. Според законите на царството се наказваше със смърт всеки злоупотребил с името на царя .. Особено ако злоупотребителят е написал грамота, като е подправил почерка и подписа на своя господар. Д. Добревски, БИ, 205. Той надписите древни имитира, / пергаменти подправя и копира. Ем. Попдимитров, СР, 182. // Променям, подменям нещо с друго обикн. с цел измама. Например при игра на карти можеш да видиш нечестния (как краде или подправя картите), лъжеца, завистливия, алчния и пр. Д. Калфов, Избр. разк., 216. Около месец Агата успяваше да подправя температурата ми, да я задържа в грани‑
цата на необходимите за оставане в болницаата градуси. П. Незнакомов, ЖВ, 50.
2. Променям нещо така, че то да изглежда по-добре, като обикн. премахвам или прикривам някои негови несъвършенства и недостатъци или го правя да съответства на нещо друго, избрано като пример, образец. Днес ние .. пише тоя българин — наистина употребяваме не само сапун и то парфюмиран, но и разни козметици: .. и какво ли не още, за да подправим външността си. Т. Генов, ДОД, 101. И дойдих до заключение, че образът, който поглеждаше от писмото, е "ретуширан" — сиреч, незабележимо от пръв поглед подправен, както занаятчиите-фотографи подправят понякога снимки на свои клиенти. А. Гуляшки, ДМС, 203. Подправиха и светите образи [икони] и темплото, на което шаровете бяха почернели от млоговремие. Р. Блъсков, ТПД (превод), 73.
3. Добавям към ястие или друг хранителен продукт подправка, сос, заливка и др., с цел да подобря вкуса, аромата и вида му. Десетина готвачи притичваха от една печка към друга, подправяха сосове, прехвърляха едри бутове от по-малки в по-големи тави и ги поливаха с цвъртящо разтопено масло. Ал. Бабек, МЕ, 133. Подправяме кашата с лимонов сок или оцет. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Осен това изискува ся, .., да подправяме храната си както требува. Солта, синапът .., пиперът, .., за нас са необходима потреба. Лет., 1873, 86. Че на пазар отишла / да продава мъжа си / за една глава червен лук, / за лъжица лют оцет, / да подправят чорбата. Нар., пес., СбГЯ, 155. ● Обр. Аз нея вечер бях повечко сгорещен отколкото обикновено и живостта, както и волността на разговорката ми, която подправях с пълна доза от външна искреност и преданост, направи на богатия принц таквоз впечатление, гдето той скочи и от сърце извика. Св. Миларов, СЦТ, 63.
4. Остар. и диал. Поправям, оправям, ремонтирам нещо развалено, разрушено; потягам, стягам. Речената чешма сега тече и казуват ми, че няколко пъти е подправяна от църквата. АНГ I, 103. Да дам да си направя някакъв хаир, като: път или мост, чешма или кладенец: ала и това е длъжност на общината да го прави и подправя. Лет., 1869, 149-150. Укрепленията около града подправят, войски идват и заминуват се каде Видин. НБ, 1876, бр. 10, 39. Ще погрешат такоми истина, и вмясто да подправят, ще развалят, вмясто да гледат да изведат рода ни от темнота, ще го увлекат пак в едно нечаянно самолюбие. Р. Попович, Х, 92-93. подправям се, подправя се страд. Боршът се вари и се подправя с бял сос, оцет и захар. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 151. Той най-после намери, че вкусът на това ястие тряба да се подправи с вино. Д. Немиров, Д № 9, 48. Във времето на Ахмеда 3-й страшни пожари опустошаваха Цариград. Много махали са подправяха и пак ставаха жъртва на огъня. С. Бобчев, СОИ (превод), 139.
ПОДПРА̀ВЯМ СЕ несв.; подпра̀вя се св., непрех. Остар. Не съм естествен, искрен; преправям се, преструвам се. Какво ся подправяш като циганин за лобут. Н. Геров, РБЯ IV, 99.