ПОДПУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; подпу̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За кожа на човек или животно — надигам се, надувам се, обикн. при удар, възпаление, заболяване или от други причини, най-често поради събиране на подкожна течност. От врялата сапунена вода в умивалника кожата на ръцете ми бе подпухнала и нагърчена, сякаш съвсем се бе отделила от месото. Б. Райнов, ДВ, 136. Кожата подпухне, та ся повдигнат ситни мехурчета, които помалко омякнат и ся напълнят с .. бистра мокрота. Лет., 1874, 82. Кожата се отделя по-лесно, ако цялата риба се постави върху гореща плоча на готварската машина, за да подпухне кожата. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 102.

2. За тяло или част от човешко или животинско тяло — наедрявам, подувам се, обикн. поради възпаление от заболяване, травма, голямо натоварване и под.; подувам се. Около китката ръката ми беше подпухнала и ожулена до кръв от тънката стомана на белезниците. Ем. Манов, ПЯ, 53. Втурнаха се всички. Пот течеше от челата им, а ръцете и краката им бяха подпухнали. Д. Габе, МГ, 212. Защо той [тате] не ми се разсърди, .., и не ме накара да я [подметката] очуквам отново върху желязото, додето ми подпухнат коленете от слагания с размах чук. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. Тя сведе клепки, та не видях и нейните очи, а устните ѝ подпухнаха и гърдите ѝ издуха бялата риза. А. Дончев, ВР, 27. // За лице, очи — подувам се, отичам, обикн. поради недоспиване, продължителен плач, болест или при пиянство. Тя се връщаше от гробищата, забулена с бяла забрадка и с подпухнали от плач очи. К. Петканов, ОБ, 119. Еню придобива и външен вид на селски богаташ, .. — затлъстява, лицето му подпухва. Г. Цанев, СИБЛ, 287. Очите му бяха подпухнали, червени и страшни. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Ударите се сипят един след друг, .., очите са подпухнали и не се виждат. Ж. Колев и др., ЧБП, 70. От мъчното дишание, лицето подпухва, почервенява, добива шар крушумен. Лет., 1871, 134. Я как са на сички ни очите подпухнале, косите разчорлавени, да се повчешем, посгладим. Лил., 1884, кн. 7, 12.

3. За човек — подувам се, получавам отоци по лицето или по други части от тялото. Тя бе застаряла през тази година, бе напълняла и подпухнала. Ем. Манов, ДСР, 28. От известно време беше подпухнала, тежко ѝ беше на снагата. Нов човек носеше в утробата си. К. Петканов, ОБ, 40. Той погрозня, подпухна, заприлича на старец. Елин Пелин, Съч. III1 174. // Напълнявам, наедрявам, затлъстявам, обикн. поради заболяване. Той се радваше че дебелее, кога наопаки той подпухваше [от пиянство]. Ил. Блъсков, СК, 20. Около пълния военен склад / играехме — и беше ни омразен / магазинерът с червендалест врат / от тлъстина подпухнал, потен, мазен. Т. Харманджиев, П, 9.

4. Прен. Индив. Издигам се, надигам се над останалото равнище. Отляво на тая горица урвата подпухваше пак и се образуваше нисък хълм. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 78.