ПОДПЪ̀ТВАМ

ПОДПЪ̀ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; подпъ̀тя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Остар. и диал. Тръгвам за някъде; запътвам се, упътвам се. Не ме питаха какво ме води насам .. А навярно Лалю си помисли, че му дължа обяснение и затова съм се под‑пътила така далеч. Бл. Димитрова, ПКС, 414. Едно време аз бях се подпътил през гори, да търся тоя незнаен край. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 167. На другия ден след автономията турците ще напуснат Македония, както някога си оставиха Пелопонес и Тесалия или неотколе Крит; те ще се подпътят към тяхната Мала Азия. Пряп., 1903, бр. 17, 2. Живот / настанал нов за угоеното прасе... / Подпътило се то в гората да пасе. Ст. Михайловски, СБ, 44. С най-хубавата си премяна да се премяни, .., ще се подпъти радостно, ще иде там дето има черква, за да види сам с очите си Христовото разпятие. Ил. Блъсков, ДБ, 79.

Списък на думите по буква