ПОДПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подпѐя, ‑ѐеш, мин. св. подпя̀х, прич. мин. св. деят. подпя̀л, ‑а, ‑о, мн. подпѐли, св. Разг. 1. Прех. и непрех. Започвам да пея леко, слабо, обикн. за да накарам и други да пеят; запявам. Момите подпяваха песента, твърде бавна и монотонна, каквото беше и хорото. Д. Фучеджиев, Р, 233. А Митар вече хороводно подпяваше: "Бре, попе, бре, удари ни сички‑
те" и подаваше ръка да се наловят. В. Андреев, ПР, 158.
2. Прех. и непрех. Само несв. Пея леко от време навреме, понякога; позапявам. Тая песен ми е позната — мама често си я подпява нея. Т. Влайков, Пр I, 268. Вечерите у Апостолови са дълги. Всички ядат, смеят се, подпяват. Д. Немиров, Б, 36. И все пак, въпреки че не бяха нито добре въоръжени, нито добре облечени, .., партизаните бяха бодри и весели, .. и подпяваха нестройно партизански песни. П. Вежинов, ЗЧР, 47.// Непрех. Пея заедно с някого като му пригласям; припявам. И на Алекси, както на другите, съвсем не му беше до песни, но тоя път той изостави обикновеното си кисело изражение и започна да подпява след тях не съвсем сигурен в текста. П. Вежинов, ВР, 193. Ходиш из пътя, ала не бива да подпяваш де трябва и де не трябва, не бива постоянно да бръмчиш като бръмбар, а да мълчиш и да мислиш как ще е по-разумно да си свършиш работата. Д. Немиров, Б, 42. ● Обр. Изведнъж му се дощя да е пред наковалнята, да удря с големия тежък чук зачервеното парче желязо — дан-дан-дан... а помощникът му Петко с малкия чук да подпява — тин-тин- тин, тин-тин-тин. О. Бояджиев, П, 108.
3. Непрех. Говоря, казвам нещо с напевен тон, напевно. — Прощавайте — обърна се той към Глаушев, .. Виждаше се, непознатият беше евреин. Българският му говор беше объркан и като че ли турските думи в него бяха повече от българските, а и подпяваше той на шпаньолски. Д. Талев, ГЧ, 169. Най-после сполучва то да си освободи ръката, изтичва настрани, заподскачва наоколо и: — Не мож ме хвана-а-а! Не може ме хвана... а! — подпява дяволито и пляска с ръце. Т. Влайков, Пр. I, 74. — Остави ме да се пребия! — все тъй отчаяно подпяваше Лука и костеливите му юмруци продължаваха да се стоварят по нещастната му глава. Д. Немиров, БЛ, 51. подпявам се, подпея се страд. от подпявам в 1 и 2 знач.