ПОДРАЖА̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подражавам1 и от подражавам се; подражание. Единът беше убеден, че е потребен на другия и това взаимно уверяване възбуждаше у душата ни едно сладко подражаване на утешителни мисли. Др. Цанков, ТМ (превод), 152. Пример за подражаване.