ПОДРАЗБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРАЗБЍРАМ, ‑аш, несв.; подразбера̀, ‑ѐш, мин. св. подразбра̀х, св. 1. Непрех. Получавам непряко някаква информация, благодарение на отделни признаци, намеци, умозаключения и под., разбирам нещо, което е неизвестно или скрито, прикрито; долавям, схващам. И тъкмо по техния товар Софрониевият послушник подразбра, че малкият керван, който минаваше под очите му, е бил събран и подкаран съвсем набързо, че са го товарили съвсем шашардисани, безумни от страх хора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 250. По-късно от разговорите подразбрах, че баща му е убит — неизвестно къде, в Италия или в Югославия. Др. Асенов, СВ, 40. С поезията, .. трябва да прикриваме, но това прикритие да дава много повече на окото на зрителя, да може той да подразбира повече отколкото вижда. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 154. — Не смятам да го оставим .. Но нека той [бандитът] си мисли, че не е открит, а ние ще го следим, докато трябва. По такъв начин ще подразберем защо е тук, с кого се свързва. Б. Несторов, СР, 240. // По заобиколен път, без да питам направо, научавам нещо, обикн. скрито, тайно или неизвестно. Става въпрос за нашите ниви. От Койка подразбрах, че не искате вече изполицата. Нямали сте работна ръка, тежало ви. Ем. Станев, ИК I и II, 470. От разговора на немците подразбрах, че се правели приготовления за разрушаването на железопътния мост. П. Славински, ПЩ, 199. Бори намисли да подразбере от него какво мислят римляните за разделянето на Карловата държава. Й. Вълчев, СКН, 89. Повечето от народните представители ще вечерят там. От разговорите им трябва да подразбирете как е подействувало на правителството писменото предупреждение на Отечествения фронт, което миналата седмица беше поднесено на Багрянов. Г. Крънзов, Избр. п, 100.
2. Прех. В нещо казано влагам, имам предвид някакъв смисъл, някакво значение, изречено или изразено непряко, обикн. като подтекст, или с други думи, с друго име. Ненапразно някои мъже казваха, че все още имало хляб в нея [Хаджиева], като подразбираха интимни връзки. К. Калчев, СР, 68. — Близко бият дряновските тъпанари! — казваше някой, като подразбираше французите и се радваше, че пак са отстъпили. Й. Йовков, Разк. I, 212. — Аз не вярвам на вашите пророци — каза Марко, като подразбираше в това Мартин Задека. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 115. Както се знае, под думата "революция" у нас обикновено подразбират буйства, кланета, насилия и цял ред невероятни ужаси. Според нас, това е твърде естествено, макар и крайно погрешно. Г. Кирков, Избр. пр I, 65. подразбира се, подразбере се безл. Постовете донесли, че наоколо се чува говор. Подразбирало се, че е враг, който е тръгнал по балкана да ги търси. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. Трябвало би да се подразбира, че държавата, обградена в политическите си граници, включва една определена бройка хора, чиято общност съставя това, което наричат народ. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 153.
ПОДРАЗБЍРАМ СЕ несв.; подразбера̀ се св., непрех. 1. Ставам явен, виден, очевиден, независимо, че не съм казан, посочен, показан, направо. — Разбира се, че трябва да има много пари, но това са неща, които се подразбират и за които не се приказва. На тая земя само богатият е силен. Б. Райнов, ДВ, 82. Златев вървеше редом с него [Герхард] и от почтителната му усмивка се
подразбираше колко много ценеше той своя гост. Х. Русев, ПС, 97. Характерна особеност на таблиците, които се използували при деление, е отсъствието на делимо, което не се записвало, а само се подразбирало. Матем., 1965, кн. 2, 4. Така си е. Щом някой пръст завира / във раната ни, то се подразбира — / с ритник ще му се отплатят жените. / Опитайте — и ще се уверите. / Защото всяка грешница желае / светица да я смятат. Те това е. Ал. Щурбанов, Худ. С I (превод), 366. ● С гл. давам, дам. Английското правителство е дало да се подразбере, че няма да позволи и на главния секретар на Бюрото на Постоянния комитет на Световния конгрес на привържениците на мира Жан Лафит да влезе в Англия. РД, 1950, бр. 273, 4.
2. Имам определен смисъл, значение, което не е пряко изразено в това, което казвам, изказвам, означавам. Под думата "здрав студ" се подразбира именно студ при стегнат сняг, настлал земята. РД, 1949, бр. 11, 4. В дюлгерски работи вземат често сантиметъра за единица. Тъй казват, че една дъска е дълга 140, подразбира се сантиметри. К. Кърджиев, А, 134.