ПОДРАНЯ̀ВАМ

ПОДРАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подраня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. 1.Идвам, явявам се, тръгвам, започвам нещо и др. много рано, по-рано от определеното време. Както всеки път, така и тая сутрин, знаейки, че селяните подраняват, .., Къновски беше дошъл раншко в кантората си. Ст. Даскалов, СД, 227. На определения за тръгването час той изведе коня си. Пътниците, които бяха подранили и спрели пред митницата, .. гледаха учудено зрелището. Й. Йовков, ПК, 219. // Настъпвам по-рано от обикновено. Пролетта беше подранила много и превърнала цяла Тракия в райска градина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. Полунощ едва измина, / ведро утро подрани. Н. Лилиев, Ст 1932, 22. // За растение — израствам или давам плод по-рано от обикновено. Теменужчице ле ситна, / нежна, дъхава и китна, / я кажи ми, свежа, мила, / що си толкоз подранила? Чичо Стоян, ЧК, 79. Ей и синчеца, подранил, / из шубраци надникна, / да го целуне пролетта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 57. Тази година черешите са подранили.

2. Ставам от сън по-рано от обикновено. — Много си подранил, бе даскале. Така е човек като смени леглото, дорде свикне, не може да се излежава. Кр. Григоров, Р, 18. — Ехей, къде така сте подранили? — съглежда ги баба Гана от кухнята. — Я елате тук да закусите. Г. Караславов, Избр. съч. 284. У една от тези воденици Иванчо преспа първата нощ .. На заранта той подрани, та са упъти къде селото Канла дере. Ил. Блъсков, ПБ III, 8. Ютро рано, войно, да подраниш, / да подраниш, коня да назобиш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 349.

Списък на думите по буква