ПОДРА̀СНИК

ПОДРА̀СНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Църк. Дълга, права свещеническа дреха, която се носи под расо. Зад неговата [на царя] столица стоеше изправен един белолик монах, облечен само в подрасник от тъмносиньо скъпо сукно. Ст. Загорчинов, ДП, 369. Помощникът ритна падналата наблизо мека монашеска калимявка, посегна бързо и дръпна с двете си ръце надолу расото и подрасника на монаха. Д. Талев, С II, 184. Отец Натанаил се заоглежда из двора, но никъде не виждаше калугери. Прибра полите на подрасника и замърмора недоволно. М. Смилова, ДСВ, 267.

Списък на думите по буква