ПОДРЕМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРЀМВАМ, ‑аш, несв.; подрѐмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Дремвам малко, за кратко време; поспивам, подрямвам. Бай Ганю зае две седалища и си легна да подремне. Ал. Константинов, БГ, 77. — Ами я ние да подремнем край огъня, докле не се е разсъмнало. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 323. — Е, хайде вие подремнете малко, па заран като си тръгнете, ще се видим пак. В. Нешков, Н, 63. След обяд старият Прангов отиде на хармана, дето обикновено по това време полягаше и подремваше в сянката на широко разлистена джанка. Г. Караславов, ОХ IV, 401.

2. Само несв. Дремвам от време на време; поспивам, подрямвам. Старецът подремваше и често отваряше очи, за да ги затвори в същия миг. Бр. Йосифова, БЧМ, 59. По пътя, който минавал през гъста гора, Йордан и полицаят правели не една почивка, полицаят даже си подремвал, създавала се подходяща обстановка за бягство, но нашият човек не се решил на това. Сл. Трънски, Н, 254. подремва се, подремне се безл. И нощем, когато ротният нямаше защо да се отделя от колоната, пък можеше да се подремне и на седлото. Й. Йовков, Разк. III, 22.