ПОДРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРЍВАМ1, ‑аш, несв.; подрѝя, ‑ѝеш, мин. св. подрѝх, прич. мин. страд. подрѝт, св., прех. 1. С риене правя дупка, ров под нещо, в основата на нещо, обикн. за да предизвикам разклащането, събарянето, разрушаването му; подравям1, подкопавам. Свинята също помръзнала .. — Слушай, воле, пусни ме с добром, инак ще подрия с рилото колибата ти и лошо ше стане. Добродушният вол пуснал и нея. Елин Пелин, ПР, 210.
2. За вода — роня, изронвам нещо (обикн. бряг, скала и др.) отдолу, в основата му, в ниската му част; подравям1, подронвам, подкопавам, подмивам, изяждам. Буйната река търкаля камъни надолу, бие се с канарите, подрива бреговете. А. Каралийчев, НЗ, 11. Водата влачи в речното корито множество скални късове с различна големина. Тя удря с тях като с чукове по всички страни, подрива бреговете, рови и дълбае речното легло. Р. Христов и др., Г, 55. И гледах как със шум търчат / пенливите размътени талази / и как разбиват се в брегът. Там всякой удар див и всякой плясък / подрива яките скали. К. Христов, ПВ, 25. Водата подри основите на къщата.
3. Прен. Причинявам отслабване, намаляване на стабилността, устойчивостта или сигурността на някого или нещо, предизвиквам упадъка на нещо; подронвам, подравям1, подкопавам, разклащам, руша. Поведението на секретаря беше твърде противоречиво. Защо се мъчеше да подрива престижа на Раковски, който измежду множеството беше издигнал именно него в свой пръв помощник? Ст. Дичев, ЗС I, 158. Прадедите на Василия, подкрепени от константинополските знатни, непрестанно се бореха против засилването на местните земевладелци, които подриваха императорската власт. А. Дончев, СВС, 40. — Само лъжем човека. Той е готов за полет и ако остане — рискува много. Сега с това отлагане само подриваме реномето на фирмата. К. Кюлюмов, ПШ, 79. Но богомилите са близо. / .. / Тия червеи подриват вярата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 153. Подривам доверието в някого. △ Подривам единството. △ Подривам дисциплината. подривам се, подрия се страд.
ПОДРЍВАМ СЕ несв.; подрѝя се св., непрех. За почва, бряг, скала и под. — претърпявам изронване, разрушаване на основите си под действието на вода; подкопавам се, подронвам се, подравям се. Ручеите на тия проливни дъждове се събират в поточета, поточетата в рекичка, която отнася камъни и чакъл. Така почвата се подрива постепенно. Г. Томалевски, АН, 152-153. Брегът се е подрил и може да се срути.
◊ Подривам / подрия основите (устоите) на нещо. Книж. Действам, съдействам за упадъка, за разрушаването на нещо. Тия [младотурските] идеи унижаваха турчина, те подаваха на гяурина ръка за помирение, .., подриваха устоите на османското царство. Ст. Дичев, ЗС II, 115.
ПОДРЍВАМ2, ‑аш, несв.; подрѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подрѝнат, св., прех. С риене, изриване1 отстранявам нещо от някъде, от някаква площ или място. — Иване, какво си се окумил тук? — скара му се старата. — Я да подринеш снега пред
къщи, направи пътеки, поразчисти тук-там, та да можем да излизаме. Г. Караславов, Тат., 225. Мъжете се изправиха покорно, загледаха примирено чистата слама върху плочите (току-що бяха я сменили и подринали). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 193. Баба подрива жар настрана от огъня. Н. Каралиева, ЯЧ, 26. // Прех. и непрех. Обикн. с предл. на или крат. лич. местоим. в дат. Почиствам тор под и около домашно животно, добитък, като я събирам и отстранявам; подравям2. Прегледаха целия обор, разхвърляха леглото му, изметоха всички стрехи .. Търсиха под яслите, дори ритаха купчинките тор, които Казакът беше подринал на няколко места. Г. Караславов, СИ, 163. Елисей Лазов имаше две биволици .. Зиме, през големите нощи, ставаше по няколко пъти — да им подрине, да им застеле суха сламица. Ил. Волен, МДС, 150-151. Подрина на добитъка .., премете, изхвърли боклука. Й. Йовков, АМГ, 183. — А пък с мене, пуста жена, какво става? Научена ли бях аз биволи да чеша, да им подривам, да водя воловете, кога оре баща ти? Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 31. подривам се, подрина се страд. Сламата трябва да се подрине. подрива се, подрине се безл. Които добичета ся хранят на ясла, искат и повече чистота, затова и често требува да им ся подрива и да им ся постила суха слама. Лет., 1874, 278.