ПОДРЍВЕН

ПОДРЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който нанася вреда на някого, нещо (общество, организация и под.), който има за цел постепенно да разруши, да провали нещо. Бомбардировките над София и други градове разкриха неочаквани възможности за нелегална, подривна работа. З. Сребров, Избр. разк., 9. Нека се прибере у дома си, нека пошета ден-два — тогава хем тихомълком, рано сутринта, ще го приберете, хем при обиска може и нещо компрометиращо да пипнете, хем ще имате повече основание за обвинения в подривна дейност. Г. Караславов, ОХ IV, 277. Великото везирство не отказва да задоволи просбата .. на Генович, който искал субсидия за вестника си, за да оборва подривните революционни идеи и панславистичната пропаганда между българите. М. Арнаудов, БКД, 71.

2. Спец. Който се отнася до взривяване, взрив. Ако разбирах от пиротехника или от подривно дело, аз щях да съборя къщата. ВН, 1960, бр. 2687, 4. Та какъв тласък още е необходим, за да потече течността от стъкленицата, да съедини електрическата верига и точно когато той поставя подривния патрон, да се взриви. НА, 1959, бр. 3437, 4.

Списък на думите по буква