ПОДРУ̀СВАМ

ПОДРУ̀СВАМ, ‑аш, несв.; подру̀сам, ‑аш и подру̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подру̀снат, св. 1. Прех. Друсам малко, известно време; подрусквам. Лехусата се обърна да го [бебето] види пак .. Тоя път то ѝ се стори като от восък .. Тя го взе на ръце .., изправи го и го подруса. М. Кремен, СС, 67-68. — Що си заревала, вика, хай да идем на хорото. Ама и аз не отстъпих: — Майка си вземи, па я отведи да подруса тумбака си на хорото! О. Василев, ЖБ, 47. Рун разгледа съсредоточено големия меч, подрусна го в ръката си, сякаш да го опита, и го върна на великана: — Дръж го здраво. Д. Талев, С II, 259.

2. Прех. и непрех. Само несв. Друсам от време на време; подрусквам. Жена му, която също не ходеше на работа, тихо и смирено подрусваше близнаците. Сп. Йончев, С, 45. Той се оригна и запя, като подрусваше дамаджанката на коляното си. Ем. Станев, ИК III и IV, 410. Старецът можеше да го [детето] храни навреме и да го подрусва, .., но той не можеше да го чисти и преоблича. Г. Караславов, ОХ II, 592. Автобусът подрусва и ме унася на сън. подрусвам се, подрусам се, подрусна се страд. Малко дете не пораства, / дор се не подрусне, / грах и леща не увира, / дор се не притъкне. Нар. пес., СбВСтТ, 943.

ПОДРУ̀СВАМ СЕ несв.; подру̀сам се и подру̀сна се св., непрех. 1. Друсам се малко, известно време; подрусквам се. Първия ден дойде дребен търговец, .., огледа стаята, .., седна на едно от креслата и се подруса леко, за да провери пружините. В. Измирлиев, СбСт, 382. Детето се качи на кревата да се подруса.

2. Само несв. Друсам се, разклащам се от време на време; подрусквам се. Снагата ѝ съвсем естествено се огъваше и гърдите ѝ, запазили своята моминска непокорност, лекичко се подрусваха. Ст. Даскалов, СЛ, 107. Газката леко се понесе по влажния изровен път, като се подрусваше и подскачаше на дупките. Ем. Манов, ДСР, 489. Все тъй изправен пред отворения прозорец на празното купе, което се подрусваше по нагорнището, той си отговори. Ем. Станев, ИК III и IV, 314.

Списък на думите по буква