ПОДРЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; подръ̀нкам, ‑аш, св., непрех. и прех. 1. Дрънкам1 (в 1-4 знач.) малко, за кратко време; дрънвам, подрънчавам. Откъм полето, .., се зачуха далечни плахи звънчета — ще подрънкат, ще се умълчат, после пак ситно-ситно ще се заобаждат като щурци. Й. Йовков, ЧКГ, 223-224. Пак се чу лаят на кучетата, още по-засилен, пак се видяха пламъчетата в долината край реката .. Подрънка и юзда. П. Спасов, ХлХ, 44. Министърът подрънка звънчето и заповяда да въведат Гирджикът. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 155. Разболя са майка ѝ, / поискала водица; / подрънкали ведрица, / че то няма ни капка. Нар. пес., СбГЯ, 153. Подрънках струните на китарата.
2. Само несв. Дрънкам1 (в 1-4 знач.) от време на време; подрънвам, подрънчавам. Всички, .., наскачаха, .. и се хванаха на хорото .. Подрънкваха нанизите пендари на момите. Д. Спространов, С, 245. Каракачански коне, завързани един за друг, .., подрънкваха с големите си хлопатари. Ст. Мокрев, ЗИ, 330. Рукие държи китката си вдигната нагоре, а халките на гривната подрънкват тихо и мелодично като золове [зилове]. С. Северняк, ИРЕ, 142. Рядко подрънкваше хлопка, разлюляна от овца. Д. Фучеджиев, Р, 69.
3. Прен. Разг. Пренебр. Дрънкам1, приказвам кратко време, малко; поприказвам, побъбрям. — А ако ви се харесва — по-нататък пак ще направим един свободен разговор и още един, и още един и няма само аз да дрънкам, ами ще ви дам възможност и вие малко да подрънкате. С. Северняк, ИРЕ, 242. Ама защо ѝ е дотегнало, от кого ѝ е дотегнало, ех, затова тя сама си е знаела... Тук, на село, много-много не издирват за такива работи. Завистниците и враговете може и да си подрънкат малко, ама нека си дрънкат. Г. Караславов, Тат., 249. После [Иван] ще постои малко, ще подрънка с жените. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42. Той видял, че някой си писал, .., ама хубаво ли, лоше ли, той затова не мисли .. Той гледа само да не опусти случая, кой му са представил, да си подрънка на вятъра и какво ще излезе от това, не знай. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.
4. Прен. Прех. Разг. Настоятелно моля, врънкам някого за нещо малко, кратко време. — Да ида пак да подрънкам председателя, дано сега намери място, кой знае, може би ще ме послуша. Т. Влайков, Съч. II, 194. подрънквам се, подрънкам се страд.