ПОДРЪНЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРЪНЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подрънча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. и прех. Подрънквам (в 1 и 2 знач.). Но шумът все се чуваше, като че леко подрънчаваше някаква тенекия. Й. Йовков, ПГ, 22. Подрънчаваха бакъри — към реката и чешмата отиваха за вода. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 75. Подрънчах звънчетата.